Обща информация за Марс

-  от http://www.bgastronomy.com/  -

Марс е четвъртата поред планета от слънчевата система, която заради цвета си е известна като Червената планета. Марс е от земен тип, с диаметър, малко по-голям от половината на земния - 3397 км. Има плътност 3.9 гр/см³ и гравитация 3.73g (38% от земната гравитация, която е 9.81m/s²). Завърта се около своята ос за 24 часа и 37 минути. Продължителността на марсианската година е 687 земни или около 670 марсиански денонощия (сола). Смяната на годишните времена, подобно на Земята, е обусловена от наклона на оста на въртене на планетата (25 градуса) към орбиталната плоскост. Марсианската година е двойно по-дълга от земната, затова и сезоните траят по-дълго. Планетата има много слабо магнитно поле - около 2% от земното.

Скалите, почвата и небето на Марс имат червен или розов оттенък. Червеният цвят е наблюдаван още в миналото от астролозите, които дават на планетата името на древногръцкия бог на войната Арес. Преди космическите мисии Марс се възприема като най-сигурният кандидат за убежище на извънземен живот. Предполагало се е, че наблюдаваните от астрономите странни линии по повърхността са конструирани от населяващите го интелигентните същества. Друга причина за учените да очакват живот на Марс са забележимите сезонни промени в цвета на повърхността. Смятало се е, че условията на планетата позволяват разцвет на марсианската растителност през топлите месеци и изпадането й в летаргия през студените периоди.

През юли 1965 г., Маринър-4 предава 22 снимки на Марс отблизо. Всичко, което се вижда на тях, е повърхност, осеяна с много кратери и естествено образувани речни канали, без следи от изкуствени канали и течна вода. Най-накрая, през юли и септември 1976 г., марсоходите Викинг-1 и 2 се спускат на повърхността на Марс и чрез три различни експеримента откриват неочаквана и озадачаваща химична активност в марсианската почва, но не дават категорични отговори на въпроса за съществуването на живи микроорганизми. Според биолозите от мисията Марс се самостерилизира. Те смятат, че комбинацията от слънчевата ултравиолетова радиация, която прониква в почвата, сухата почва и химично окислената почва предотвратява образуването на живи организми. Други инструменти не откриват признаци на органична химия на няколко места, но пък успяват да направят прецизни и окончателни анализи на състава на атмосферата и откриват следи на други елементи в нея.

Атмосферата на Марс е коренно различна от земната. Съставена е предимно от въглероден двуокис с малки количества други газове. Въглеродният двуокис заемо около 95.3% от цялата атмосфера, а останалите проценти се разпределят между азот (2.7%), аргон (1.6%), кислород (0.13%), водни пари (0.03%) и неон (0.00025%). Въздухът на Марс съдържа около 1000 пъти по-малко водна пара в сравнение с земната атмосфера, но въпреки малкото количество тя кондензира, формирайки облаци, а в долините могат да се образуват слаби мъгли рано сутрин. Средната температура на повърхността на Марс е -63°C с максимална температура +20°C и минимална -140°C. Въглеродният двуокис замръзва и формира великопелна полярна шапка около всеки полюс и голяма снежна покривка, която се изпарява с настъпването на пролетта във всяко полукълбо.

Снимката показва южната полярна шапка на Марс, която е близо до минималния си размер от 400 км. Съдържа основно лед от въглероден двуокис, който не се разтапя напълно. На места ледът е оцветен в червено заради праха, който се е смесил с газа при неговото втвърдяване.

Повърхността на Марс изобилства от кратери, които са особено много в южното полукълбо. Тъмните област, заемащи значителна част от повърхността на планетата, са наречени морета (Елада, Аргир и др.). Диаметрите на някои от тях превишават 2000 км. Възвишенията, наричани материци, напомнят на земните континенти и са светли полета с оранжево-червен цвят. Подобно на Венера, и на Марс има огромни вулканични конуси.

Височината на най-големият от тях, Олимп, превишава 24 км., а диматърът на неговата основа е повече от 500 км. Преди милиони години на Марс е имало мощни вулканични изригвания и размествания на повърхностните пластове, за което свидетелстват остатъците от лавинни потоци и огромните разломи по повърхността: един от тях е Маринър, система от каньони, с дължина 4000 км. и дълбочина от 2 до 7 км.

Марс има два естествени спътника - Фобос и Деймос, намиращи се близо до планетата и имащи почти кръгови орбити, лежащи в екваториалната плоскост. Наблюденията им от Земята са трудни. Те са много различни от Марс, затова се предполага, че са "прихванати" от нея астероиди.

Веднъж на 26 месеца Марс засиява ярко на нощното небе. Това се случва, когато Марс е в опозиция - Марс и Слънцето са от противоположните страни на Земята и тогава Марс, Земята и Слънцето са подредени в права линия. През 2001 година Марс достига своята опозиция на 13 юни и магнитуд минус 2.4^m. Понеже орбитите на Марс и Земята не са идеални окръжности, Марс е най-близо до Земята няколко дни след 21 юни. На тази дата Марс се намира на 67.3 милиона километра от нашата планета. С висококачествени телескопи, дори и с малка апертура, се наблюдават тъмните полета и белите полярни шапки на червената планета. Понеже при опозиция Марс се намира най-близо до Земята, това е най-подходящия момент за изпращане на космически апарати. По тази причина през месец април 2001 г. NASA изстреля космическия апарат 2001 Mars Odyssey probe.

На 28 август 2003 г. Марс бе отново в опозиция, но ден преди това се намираше в най-близката до Земята точка от своята орбита - най-голямото приближаване на Червената планета за последните 73000 години - разстоянието между центровете на Марс и Земята бе само 55.758 млн.км.